Дъждът вали навън...
И гледам през прозореца не спира.
Едно желание ме обзема и...
в следващ момент се виждам слята с капките дъжд, падащи така силно.
Разперила ръце, затворила очи,
усещам водата да се разтича по лицето и по тялото ми.
Но лицето е тъжно в този момент,
искайки нечии устни, жадни за любов.
И липсата се усеща.
Все повече започва да се усеща, а дъждът се усилва.
Липса на нечия прегръдка силна, а ръцете празни...
Жаден порив за нечия усмивка, за нечия дума сладка.
И чувам телефонен звън.
Стряскам се.
Отварям очи и за един миг всичко изчезва от само себе си!