21.01.2010 г., 12:07

Един недълъг път

841 0 0

Внезапно роди се,
вследствие думи едни
сълзата прекрасна,
от океана на сини очи.
Течна тъга пропътува
един недълъг път -
орони се и мигли помилва,
кадифена кожа,
до устните стигна,
едва не изчезна,
не се изпари.
Мисли раняващи,
синеви две посърнали,
само капчицата ще се изпари.
Дано донесе спокойствие,
за един миг дори,
че животът реалност опасна е,
и тежки ще са отминалите дни.
Днешният ден настояще е,
но утре ще има, нали?
Не съм сигурна, но вярвам,
в мокрите очи надежда гори.
Отмората, носеща водата,
като извор блика от две страни,
някой ден ще се изчерпа, пресъхне
океанът, дали?
Да, аз вярвам, след ливади от тръни
ще пораснат красиви цветя,
и ще съумея да те даря
с дума една,
толкова проста,
толкова лесна,
но невъзможна сега.
До тогава ще давя две устни,
ще пазя целувка жадувана,
ще се надявам да срещне тя още една.
И животът прекрасен ще бъде,
и няма да има вече пустота.
Есента ще отмине,
ще ни облее нежно пролетта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...