up-1-level

29 резултата

Има сделка

Любовта наистина е майката на омразата. Убедих се в това преди няколко години, сякаш до тогава винаги е било заключено и кодирано в съзнанието ми, но от благоразумие, учтивост дори го наречете, никога не бе излизало наяве. Всички ни учат на любов, още от самото раждане, но любовта е границата между ...
1.8K 5

Неуспешната мисия - donkooooo & up-1-level

Неуспешната мисия
Донко Найденов - donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
Не си спомняше кога се бе събудил, нито колко време е спал или колко време е стоял тук. Просто осъзна, че бе клекнал на земята и гледаше някакви дървета пред себе си. Опита да се разрови в спомените си, но в този момент у ...
1.2K 6

Усмивка в полунощ

Ужаси
- И без това не си падам по връзките от разстояние... – въздъхна и се отпусна на кожения стол. Затвори очи за миг, а после с облекчение отново ги отвори.
- Разкажете ми за него, какво ви кара все още да поддържате този неестествен интерес? - бе доста съсредоточен, но пък това му беше и работат ...
1.7K 1 5

Шок

Вятърът беше непостоянен - ту задвижваше гневно белите снежинки, ту ги оставяше безчувствено да падат по калните улици, да умират...
НЯКОЛКО ДНИ ПО-РАНО
- Нямам търпение да я боядиса! Тази кола вече е заприличала на кочина, ръждата е избила отново... Намерил съм един много добър майстор и се надявам ...
1.1K 3

Мъжът без качества

Сутринта не изглеждаше с нищо по-различна от хилядите предходни. Обикновените задачи висяха на плещите ми - работа, парични проблеми, както и любовни. Зимният вятър отново пронизваше гръдта ми през палтото.
Докато вървях по познатите улици преди изгрева, сърцето ми биеше бавно и спокойно, забулено о ...
1.8K 4

Съвпадение?

Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...
1.9K 6

Козият крак

Снежинките се сипеха бавно от небето, наоколо беше бяло и невинно. Нищо не предвещаваше лошия завършек на вечерта.
Беше седем и половина, навън бе мрачно и студено, но аз не обърнах голямо внимание на времето. Исках колкото се може по-бързо да изляза от вкъщи и да стигна до мястото на уречената ми с ...
1.3K 2

Залог

В дъждовна мрачна нощ
вятърът вее изнурен,
светлините мижат -
досущ восък
до основи изгорен. ...
1.1K

Затишие след буря

Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...
1K 4

Смърт насред пустинята

Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъ ...
975 3

Първата цигара

Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...
1.2K 6

Без адвокат

- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...
1.1K

През очите ми

Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...
1.2K 2

Нехладнокръвно

Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...
1.1K 2

Играта свърши.

Беше странен, но скучен ден. Онзи момент преди бурята, която сякаш чака само да открехнеш външната си врата,за да започне. Все пак това й е работата, да се изтъква колко е силна, колко е разрушителна. Това никога нямаше да се промени.
Вече бяха изминали часове, в които с кръстени ръце през един мъте ...
1.2K

Днес, утре, завинаги...

Красива нощ навън е,
и пея песен устремен.
Любовно.
„Сякаш ще те чуе!” -
казва някой възмутен. ...
1.3K 2

На другата сутрин

Събуди се. Скякаш от дълъг сън. Едва отвори уморените си клепачи.
Не можеше да осъзнае къде се намира. Бе в нещо като стая. Празна стая, без нито една мебел, освен стола, на който бе заспала. Стените на тази стая бяха черни, подът също. Когато погледна през прозореца, ужасяваща гледка събуди сетиват ...
1.4K 1

По пътя си...

Този мрачен ден никога не бе му се виждал така ярък и изпълнен с красива контрастност. Дълго време хиляди болки бавно рушаха пътищата му към щастието и това беше едно от многото неща, с които ни най-малко не се гордееше.
След стотици изнизващи се със скоростта на светлината дни, той осъзна едно-един ...
1.1K

Белите орхидеи І

„Наистина лудите са измислили любовта. С поема и тромбон до сърцето ти ще стигна... Ще излезем и ще полетим, любима.”
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него ...
1.1K

Копнеж

Какво не прави с нас копнежа
в пещта да калим своята гръд,
така силна, безсмъртна
и красива като златната ръж.
С пепел всеки да играе умее, ...
923

Обляна в забрава

Когато си отида -
някой мрачен, тъжен ден -
не желая да съм рамката със снимка
върху абаносовото ти бюро.
Или във стъклен саркофаг ...
984 1

Никога

-Солени ли са? Никога преди не съм виждал...
-Много - отвърна едва тя, хлипайки. - Ти не плачеш ли?
-Не. Никога.
-Значи сърцето ти е пълно със сълзи... И някой ден просто ще се пръсне.
-Защо мислиш така ? ...
1.2K 2

Обръщение към непознат

Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.
Моя Същност, ...
1K

Един недълъг път

Внезапно роди се,
вследствие думи едни
сълзата прекрасна,
от океана на сини очи.
Течна тъга пропътува ...
842

Диамантено небе

О, буйна вечер е ненастъпила.
Не можеш ли да си далеч
от моето сърце?
Денят е ведър,
не вещае скръбта, ...
834

На пръв поглед, но...

И весел, и облачен ден е,
и оживена е сладкарницата,
но не съвсем -
че пустота витае из тълпата,
седеше до мен. ...
948 2

Живот на сълза

Тишина, не разкъсвай така безпощадно
сърцето посърнало, обвито в парфюм на тъга.
Не гори безразлично мостовете,
които строих към брега.
Остави на мира вече тази ...
922 2

Галерия на любовта

Зимата беше люта и студена както никога. Не помнеше да е имало по-страшна и сурова като тази. Събуди се и отвори очите си едва. Толкова му се искаше да поспи още мъничко, но нямаше как. Беше студено дори под завивките. Нямаше особено желание да разбере колко повече е извън тях. И въпреки това се нал ...
1.1K

Есенна пустота

Ах, къде е моята звездица,
говореща ми с нежните слова?
Ах, къде е тази светла птица,
летяща някога над черните поля?
Ще стоплиш ли отново моята душа, ...
1.4K 1