Един нещастник
Винаги ще си останеш сам-
от целий свят напълно неразбран.
Спираш се тук, бягаш натам,
но нигде не откриваш своя пристáн.
Хората са като хиени,
на теглила и болки се надсмиват,
идат срещу тебе озверени,
готови са да те затриват.
Навред от всички отблъснат,
навред от всички отритнат,
с потъпкана гордост и чест
не откриваш ни една добра вест.
За какво ти е животът?
Отдавна те зове смъртта!
Пред теб я виждаш вече,
толкова близо, но и толкова далече.
Не ти няма да е предадеш
и току-така да умреш,
ще победиш жестокий свят,
ще направиш велик обрат!
Ще се измъкнеш от калта,
ще съзреш новото в света –
и няма да се примириш,
докато не победиш!
Свързани произведения
Коментари
-
Ех.. за малко можеше да сме колеки
В такъв случай.. успех в бъдещите начинания! -
Благодаря много! Всъщност и да , и не. Накратко бях приет в СУ, но се отказах още преди да съм започнал, защото осъзнах, че това, което съм избрал, не е за мен. Сега усилията ми са насочени към медицина в МУ-Варна.
-
Поздрави! .. Вие сте от "СУ" нали?
-
Благодаря ви за коментаритe!
Права си, Меги, животът е като лабиринт, но ако не е трудно, няма да е интересно. -
Целият живот е борба. С времето става все по-трудна, но затова и хората стават по-силни. Трябва да се борим до край защото си заслужава!
-
Най-ми хареса краят!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
