19.10.2017 г., 11:43

Един нещастник

1.5K 3 6

Винаги ще си останеш сам-
от целий свят напълно неразбран.
Спираш се тук, бягаш натам,
но нигде не откриваш своя пристáн.

Хората са като хиени,
на теглила и болки се надсмиват,
идат срещу тебе озверени,
готови са да те затриват.

Навред от всички отблъснат,
навред от всички отритнат,
с потъпкана гордост и чест
не откриваш ни една добра вест.

За какво ти е животът?
Отдавна те зове смъртта!
Пред теб я виждаш вече,
толкова близо, но и толкова далече.

Не ти няма да е предадеш
и току-така да умреш,
ще победиш жестокий свят,
ще направиш велик обрат!

Ще се измъкнеш от калта,
ще съзреш новото в света –
и няма да се примириш,
докато не победиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех.. за малко можеше да сме колеки В такъв случай.. успех в бъдещите начинания!
  • Благодаря много! Всъщност и да , и не. Накратко бях приет в СУ, но се отказах още преди да съм започнал, защото осъзнах, че това, което съм избрал, не е за мен. Сега усилията ми са насочени към медицина в МУ-Варна.
  • Поздрави! .. Вие сте от "СУ" нали?
  • Благодаря ви за коментаритe!

    Права си, Меги, животът е като лабиринт, но ако не е трудно, няма да е интересно.
  • Целият живот е борба. С времето става все по-трудна, но затова и хората стават по-силни. Трябва да се борим до край защото си заслужава!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...