12.06.2023 г., 4:31

Eдин печален вейхайвей

380 2 2

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ

 

... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,

на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,

един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,

с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука,

не се замислях ни за миг! – защо живот живях нелесен,

 

каквото пях, бе стон и вик, каквото плаках, беше песен,

и днес – дъртаче към стоте, поело си с с любов по Пътя,

си дишам – чист като дете – ума ми нищо не помътя.

Човек ли срещна, ми е брат! – дори във вълчата бърлога.

Вървя с Любов през този свят и всеки миг ми е от Бога.

 

11 юний 2023 г.

гр. Варна, 20, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • каквото пях, бе стон и вик, каквото плаках, беше песен,
    и днес – дъртаче към стоте, поело си с с любов по Пътя

    Ааа, не не! Стоте са далече
  • Всички мигове са ни от Бога, но не всички го осъзнаваме. Много хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...