12.06.2023 г., 4:31

Eдин печален вейхайвей

384 2 2

ЕДИН ПЕЧАЛЕН ВЕЙХАЙВЕЙ

 

... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,

на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,

един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,

с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука,

не се замислях ни за миг! – защо живот живях нелесен,

 

каквото пях, бе стон и вик, каквото плаках, беше песен,

и днес – дъртаче към стоте, поело си с с любов по Пътя,

си дишам – чист като дете – ума ми нищо не помътя.

Човек ли срещна, ми е брат! – дори във вълчата бърлога.

Вървя с Любов през този свят и всеки миг ми е от Бога.

 

11 юний 2023 г.

гр. Варна, 20, 30 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • каквото пях, бе стон и вик, каквото плаках, беше песен,
    и днес – дъртаче към стоте, поело си с с любов по Пътя

    Ааа, не не! Стоте са далече
  • Всички мигове са ни от Бога, но не всички го осъзнаваме. Много хубаво!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...