2.12.2009 г., 1:11 ч.

Един прозорец само... 

  Поезия
518 0 3
Един прозорец! Хиляди съдби!
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота
и опустяват улици, градини,
остават само светлините на града.
На този ден огнището е вкъщи
и всеки със надеждата една
замисля се и пожелава нещо
за следващата, неизвестната сега.
Ботушчетата на камината висят
и носят аромата на надежда...
А вън студена е нощта! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??