Dec 2, 2009, 1:11 AM

Един прозорец само...

  Poetry
633 0 3
Един прозорец! Хиляди съдби!  
Валят парцали снежни от небето.
Покриват черното със белота  
и опустяват улици, градини,  
остават само светлините на града.
На този ден огнището е вкъщи  
и всеки със надеждата една  
замисля се и пожелава нещо  
за следващата, неизвестната сега.
Ботушчетата на камината висят  
и носят аромата на надежда...  
А вън студена е нощта!    
И скита толкова тъга...    
Един прозорец само  ни дели    
от болката и от разкоша.    
Замислих се за миг -    
какви сме всъщност?    
Отрупаните маси, лъскави коли?  
За някои! На другите - горчи!  
Да можех само...      
бих дала моите мечти... Защо ли?    
Те не хранят и не топлят дори...
Студено е! И Коледа! Звезди!...  
Аз няма да празнувам!    
Ще гледам просто как вали...  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Вълкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...