Един прозорец само...
| Един прозорец! Хиляди съдби! | ||||
| Валят парцали снежни от небето. | ||||
| Покриват черното със белота | ||||
| и опустяват улици, градини, | ||||
| остават само светлините на града. | ||||
| На този ден огнището е вкъщи | ||||
| и всеки със надеждата една | ||||
| замисля се и пожелава нещо | ||||
| за следващата, неизвестната сега. | ||||
| Ботушчетата на камината висят | ||||
| и носят аромата на надежда... | ||||
| А вън студена е нощта! | ||||
| И скита толкова тъга... | ||||
| Един прозорец само ни дели | ||||
| от болката и от разкоша. | ||||
| Замислих се за миг - | ||||
| какви сме всъщност? | ||||
| Отрупаните маси, лъскави коли? | ||||
| За някои! На другите - горчи! | ||||
| Да можех само... | ||||
| бих дала моите мечти... Защо ли? | ||||
| Те не хранят и не топлят дори... | ||||
| Студено е! И Коледа! Звезди!... | ||||
| Аз няма да празнувам! | ||||
| Ще гледам просто как вали... | ||||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
