26.02.2024 г., 19:12

Eдин Рамбо в София

818 2 4

ЕДИН РАМБО В СОФИЯ

Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Влад
e, днес.

С кондукторчето станахме си гъсти! –
почерпих го със печен слънчоглед.
И то край мен минаваше на пръсти,
дори не ми поиска и билет.

Туй БДЖ направо ме изкорми! –
ни биричка, ни сандвич, ни кафе.
Дори меле не смогнах да заформим –
в купето – само старци от ОФ.

Край Ихтиман ли беше, в Пазарджик ли,
убий ме, но не помня точно де? –
щом влакът из полетата зацикли,
ми хрумна нов сценарий – за 3 D!

И си представих как ще те отмъкна
през полицаи – цял кордон! – от БОП.
А после – в някоя софийска църква –
ще ни венчае отчето – до гроб!

Щом работата свършим върху филма,
с бат Арни, Джейсън Стейтъм, Долф и Чък,
кафе ще те почерпя, ще те милна! –
и ще си пийнем бира с шам фъстък.

И казах си – ще бъда твой forever! –
заклех се върху камък на фън шуй.
За тебе ще взривя дори ДЕКВР! –
и да се готви АЕЦ „Козлодуй”!

Накъсах ти цветя на гара „Изток” –
в един букет несръчно ти ги свих.
Не автограф! – на бялата ти ризка
аз ще оставя този светъл стих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...