Един свят ми е тесен и ме стяга
С поредния ми дом си вземам сбогом.
С поредната увяхнала мечта
за глътка свобода, за шепа огън,
за стряхата, където да гнездя.
Във кърпичка за спомен си завивам
товара с непреглътнати сълзи.
А вещите - декор красив от филма -
не ми са мили, щом са без души.
Последен поглед хвърлям и... потеглям.
Чий път ли моят път ще пресече?
Но все по теля, казват, все по теля -
там лястовица бяла ме зове.
Един свят ми е тесен и ме стяга,
затуй прескачам често до Отвъд.
Преселя ли се там, насам ще бягам,
защото моят дом е все на път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
, за "Закуска в Тифани" (на пощенската й кутия пише: Miss Holiday Golightly, Traveling)...
