Един свят ми е тесен и ме стяга

Poetry » Philosophical

1.9K 2 29

С поредния ми дом си вземам сбогом.

С поредната увяхнала мечта

за глътка свобода, за шепа огън,

за стряхата, където да гнездя.

Във кърпичка за спомен си завивам

товара с непреглътнати сълзи.

А вещите - декор красив от филма -

не ми са мили, щом са без души.

Последен поглед хвърлям и... потеглям.

Чий път ли моят път ще пресече?

Но все по теля, казват, все по теля -

там лястовица бяла ме зове.

Един свят ми е тесен и ме стяга,

затуй прескачам често до Отвъд.

Преселя ли се там, насам ще бягам,

защото моят дом е все на път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pakostnik (Пламен Симеонов)

Да вкараш скитника във дом, това е като да го вкараш във затвор!

2012-03-31T21:37:52+03:00
daniela1974 (Даниела Ганчева)

Много силно и дълбоко!

2012-01-10T19:05:47+02:00
anahid (Анахид Чальовска)

прекрасен стих!

2011-01-27T19:04:21+02:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Размислих се... за Селинджър ("Това, което цял живот правим, е да се местим от едно свято кътче в друго", за "Закуска в Тифани" (на пощенската й кутия пише: Miss Holiday Golightly, Traveling)...

Брилянтно стихотворение! Как ми се иска да ти подаря "шепа огън" като награда за него! Не съм те чел от години. Сега се връщам при теб и намирам... прелест.

Благодаря ти!

2010-10-08T18:56:46+03:00
Индиана (Криси)

Бялата лястовица...нека я намериш точно сега!!!
От цялото си сърце ти желая късмет, Рия!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

2010-07-10T15:37:53+03:00