Един свят във всеки живот…

Цял свят е поставен между нас,

който се опитва да ни раздели.

Но сърцето ми бие да те назовава,

вече без теб не мога, не мога…

Един мост между студеното небе

и земята, изпепелила се в пустиня.

Пропаст, за който върви по земята,

и за другия, който лети в небесата.

С теб съм цяла, имам всичко нужно,

от останалото… друго нямам нужда.

С теб имам всичко и нямам нищо,

само в теб да заспивам и да се будя.

За теб този свят жесток ще преобърна,

който ни отделя, даже хода му ще спра.

И пътят ще намеря към теб отново

и с целувка вечна времето ще залича.

За теб на всеки свят края му ще стигна,

и крачка по крачка стените ще разруша.

И ще извървя пътят, който ни разделя,

за да можем пак в едно да се прегърнем.

Както го правим тук и сега - мигновение

И знай, че и сто пъти да умра и да се родя

всеки следващ път, във всеки един живот,

отново вечно в теб, в теб ще се влюбвам. 

Вече няма значение цветът на живота,

дали е черен или бял, сив или розов-

В теб той си проектира всички цветове –

С теб той е изпълнен с милиони цветя.

Не съществува никаква, никаква причина

да не те обичам така както те обичам.

И колкото, колкото и живот да ми остава

всеки миг от него искам да изживея с теб.