11.08.2023 г., 8:08

Един свят във всеки живот…

541 3 2

Един свят във всеки живот…

 

Цял свят е поставен между нас,

който се опитва да ни раздели.

Но сърцето ми бие да те назовава,

вече без теб не мога, не мога…

 

Един мост между студеното небе

и земята, изпепелила се в пустиня.

Пропаст, за който върви по земята,

и за другия, който лети в небесата.

 

С теб съм цяла, имам всичко нужно,

от останалото… друго нямам нужда.

С теб имам всичко и нямам нищо,

само в теб да заспивам и да се будя.

 

За теб този свят жесток ще преобърна,

който ни отделя, даже хода му ще спра.

И пътят ще намеря към теб отново

и с целувка вечна времето ще залича.

 

За теб на всеки свят края му ще стигна,

и крачка по крачка стените ще разруша.

И ще извървя пътят, който ни разделя,

за да можем пак в едно да се прегърнем.

 

Както го правим тук и сега - мигновение

И знай, че и сто пъти да умра и да се родя

всеки следващ път, във всеки един живот,

отново вечно в теб, в теб ще се влюбвам. 

 

Вече няма значение цветът на живота,

дали е черен или бял, сив или розов-

В теб той си проектира всички цветове –

С теб той е изпълнен с милиони цветя.

 

Не съществува никаква, никаква причина

да не те обичам така както те обичам.

И колкото, колкото и живот да ми остава

всеки миг от него искам да изживея с теб.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Ники! Пръскаш светлина по моята страничка. И навсякъде където стъпиш. Здраве, щастие и вдъхновение ти пожелавам.
  • Чудесна лирика!
    Поздрави, Лили!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...