Цял свят е поставен между нас,
който се опитва да ни раздели.
Но сърцето ми бие да те назовава,
вече без теб не мога, не мога…
Един мост между студеното небе
и земята, изпепелила се в пустиня.
Пропаст, за който върви по земята,
и за другия, който лети в небесата.
С теб съм цяла, имам всичко нужно,
от останалото… друго нямам нужда.
С теб имам всичко и нямам нищо,
само в теб да заспивам и да се будя.
За теб този свят жесток ще преобърна,
който ни отделя, даже хода му ще спра.
И пътят ще намеря към теб отново
и с целувка вечна времето ще залича.
За теб на всеки свят края му ще стигна,
и крачка по крачка стените ще разруша.
И ще извървя пътят, който ни разделя,
за да можем пак в едно да се прегърнем.
Както го правим тук и сега - мигновение
И знай, че и сто пъти да умра и да се родя
всеки следващ път, във всеки един живот,
отново вечно в теб, в теб ще се влюбвам.
Вече няма значение цветът на живота,
дали е черен или бял, сив или розов-
В теб той си проектира всички цветове –
С теб той е изпълнен с милиони цветя.
Не съществува никаква, никаква причина
да не те обичам така както те обичам.
И колкото, колкото и живот да ми остава
всеки миг от него искам да изживея с теб.
© Лили Вълчева All rights reserved.