3.03.2021 г., 5:58

Един войник

367 1 6

В парка днес стои един войник,
с длето от камък е направен.
В ръцете хванал пушка с щик,
с „ура“ готов за бой неравен.

Той не в една и две войни се би.
В Солун влезе,пред Чаталджа спря.
С храброст мъжка подвиг сътвори!
При Дойран,на Черна мътна до брега.

Венец от рози е поставен
в нозете ти,на камъка студен.
Войнико,ти не си забравен!
България те слави в този ден!

А майчини сълзи се стичат!
А майчино сърце те чака!
Защото майките до гроб обичат!
Защото майките до края чакат!

 

03.08.2018г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...