Един войник
В парка днес стои един войник,
с длето от камък е направен.
В ръцете хванал пушка с щик,
с „ура“ готов за бой неравен.
Той не в една и две войни се би.
В Солун влезе,пред Чаталджа спря.
С храброст мъжка подвиг сътвори!
При Дойран,на Черна мътна до брега.
Венец от рози е поставен
в нозете ти,на камъка студен.
Войнико,ти не си забравен!
България те слави в този ден!
А майчини сълзи се стичат!
А майчино сърце те чака!
Защото майките до гроб обичат!
Защото майките до края чакат!
03.08.2018г.
© Хари Спасов All rights reserved.
