24.11.2007 г., 21:48  

Единак

2.5K 0 9
Степният вълк - сив единак,
хищна рожба на сгъстения мрак,
броди жаден за кърваво блюдо,
сърцето му бие бясно и лудо,
очите не виждат – в искрици горят,
оглеждат се слепи във черния път,
озъбена паст ръмжи и се пени,
ноздрите треперят - влажни и студени,
и душат и търсят сноп косми и стъпки в прахта
от някой друг жаден див единак.

С изплезен език изкачва пусти могили,
взира се в небето - звездите са се скрили.
Но луната е щедра и пълна със блян,
и вълкът пред нея застава пиян.
Прикляка и опъва косматия врат,
тъжна песен пее за изгубен брат.
Към светлината своя зверски вой надава,
всичко бясно бавно на земята пада.
Дълбоко между мощни плешки и мишци железни,
сърцето му вълче е меко и нежно.

Той плаче за своята празна половина,
самотен на хълма от мъката взима,
и в здрача я жално без гордост зове
при него да се прибере.

Но луната е мъдра и вижда и знае,
че не е страшно вълк да ридае,
не е страшно сълзи да се стичат -
страшно е когато единак обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...