Единак
Степният вълк - сив единак,
хищна рожба на сгъстения мрак,
броди жаден за кърваво блюдо,
сърцето му бие бясно и лудо,
очите не виждат – в искрици горят,
оглеждат се слепи във черния път,
озъбена паст ръмжи и се пени,
ноздрите треперят - влажни и студени,
и душат и търсят сноп косми и стъпки в прахта
от някой друг жаден див единак.
С изплезен език изкачва пусти могили,
взира се в небето - звездите са се скрили.
Но луната е щедра и пълна със блян,
и вълкът пред нея застава пиян.
Прикляка и опъва косматия врат,
тъжна песен пее за изгубен брат.
Към светлината своя зверски вой надава,
всичко бясно бавно на земята пада.
Дълбоко между мощни плешки и мишци железни,
сърцето му вълче е меко и нежно.
Той плаче за своята празна половина,
самотен на хълма от мъката взима,
и в здрача я жално без гордост зове
при него да се прибере.
Но луната е мъдра и вижда и знае,
че не е страшно вълк да ридае,
не е страшно сълзи да се стичат -
страшно е когато единак обича.
хищна рожба на сгъстения мрак,
броди жаден за кърваво блюдо,
сърцето му бие бясно и лудо,
очите не виждат – в искрици горят,
оглеждат се слепи във черния път,
озъбена паст ръмжи и се пени,
ноздрите треперят - влажни и студени,
и душат и търсят сноп косми и стъпки в прахта
от някой друг жаден див единак.
С изплезен език изкачва пусти могили,
взира се в небето - звездите са се скрили.
Но луната е щедра и пълна със блян,
и вълкът пред нея застава пиян.
Прикляка и опъва косматия врат,
тъжна песен пее за изгубен брат.
Към светлината своя зверски вой надава,
всичко бясно бавно на земята пада.
Дълбоко между мощни плешки и мишци железни,
сърцето му вълче е меко и нежно.
Той плаче за своята празна половина,
самотен на хълма от мъката взима,
и в здрача я жално без гордост зове
при него да се прибере.
Но луната е мъдра и вижда и знае,
че не е страшно вълк да ридае,
не е страшно сълзи да се стичат -
страшно е когато единак обича.
© Виктория All rights reserved.
