24 нояб. 2007 г., 21:48  

Единак

2.5K 0 9
Степният вълк - сив единак,
хищна рожба на сгъстения мрак,
броди жаден за кърваво блюдо,
сърцето му бие бясно и лудо,
очите не виждат – в искрици горят,
оглеждат се слепи във черния път,
озъбена паст ръмжи и се пени,
ноздрите треперят - влажни и студени,
и душат и търсят сноп косми и стъпки в прахта
от някой друг жаден див единак.

С изплезен език изкачва пусти могили,
взира се в небето - звездите са се скрили.
Но луната е щедра и пълна със блян,
и вълкът пред нея застава пиян.
Прикляка и опъва косматия врат,
тъжна песен пее за изгубен брат.
Към светлината своя зверски вой надава,
всичко бясно бавно на земята пада.
Дълбоко между мощни плешки и мишци железни,
сърцето му вълче е меко и нежно.

Той плаче за своята празна половина,
самотен на хълма от мъката взима,
и в здрача я жално без гордост зове
при него да се прибере.

Но луната е мъдра и вижда и знае,
че не е страшно вълк да ридае,
не е страшно сълзи да се стичат -
страшно е когато единак обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...