diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
20.01.2023 г., 5:28

Единица за време

1K 2 2

Пред прага на половината ми век 
въпросите почти са ме напуснали, 
освен един - Останах ли човек 
щом всичко ми е някак си изкуствено?... 
Понякога се радвам на порязване 
или пък на разсеяно убождане, 
на болките във кръста и на спазмите, 
дори на старите ми белези по кожата... 
А книгите забравени, мълчат 
на моя вик за помощ към душата. 
Аз цял живот се учех да стърча 
над всяка горест и над самотата... 
Но всъщност, че на практика съм жив 
е отговор на моята дилема - 
Дали съм свикнал ти да ме болиш 
или си мойта единица време?... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов
19.01.2023 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0