diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jan 20, 2023, 5:28 AM

Единица за време

1K 2 2

Пред прага на половината ми век 
въпросите почти са ме напуснали, 
освен един - Останах ли човек 
щом всичко ми е някак си изкуствено?... 
Понякога се радвам на порязване 
или пък на разсеяно убождане, 
на болките във кръста и на спазмите, 
дори на старите ми белези по кожата... 
А книгите забравени, мълчат 
на моя вик за помощ към душата. 
Аз цял живот се учех да стърча 
над всяка горест и над самотата... 
Но всъщност, че на практика съм жив 
е отговор на моята дилема - 
Дали съм свикнал ти да ме болиш 
или си мойта единица време?... 

 

Стихопат. 
©Данаил Антонов
19.01.2023 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0