Единственият на света
Единственият на света
В прегръдката на нощ безкрайна
сънувах дълго тебе, чакан знак.
Сънят ми пазеше онази тайна,
която любовта възвръща пак.
И близко беше и така далече,
душата ми плени със своя чар!
Как неусетно времето изтече,
минутите за мене бяха дар.
Частица от съня си аз ще взема,
за да е с мене тайно през деня,
и ще напиша прелестна поема
за чувствата красиви през нощта,
за всички мигове, в които исках,
в сърцето си да нося любовта,
за всички мигове, в които знаех,
че си единственият на света.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
