Единствено
---
Единствено когато съм сама,
не преча на сълзите да изтичат -
и тръгвам из солената тъма,
загубила посока в плитчините.
Ръката ти - единствено весло,
разплискващо спасително водата,
единствено във нейното писмо
"удавник" и "земя" се пишат слято.
Единствено при тебе бих дошла,
приключа ли сърдечните запаси,
а стигна ли, безстрашно да реша
и хвърля без следа зад мен компаса...
Единствено до тебе бих била
спокойна за достигнатия пристан.
Потъна ли, защо са ми крила -
в подводния ти свят ще се пречистя.
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
