6.01.2008 г., 1:14 ч.

Единствено желание 

  Поезия » Любовна
650 0 3

Единствено желание 

Имах аз едно желание.

Изпратих го във вечността.

И едно недоизказано страдание,

и една несбъдната мечта.

 

Аз съдница си бях и адвокат.

Осъдих се и оправдах се тихо.

На смърт обрекох своя свят,

пощадих едно-едничко чувство скрито.

 

Теб да върна пожелах,

но чувам думи "Лека нощ".

Едва тогава осъзнах,

че екзекуторът стои с оголен нож.

 

Време е присъда да се изпълнява,

а в мен гори все още тя,

едничката, която в моя рухнал храм остана,

моят враг, ала и моята сестра.

 

А ножът все по-близо приближава

и пращам аз желанието си във вечността.

Страданието в очите ми угасва,

за миг сме само аз и любовта.

 

Тя е между мен и острието.

Изпращам я по вятъра, при тебе ще я донесе.

Ще те достигне заедно с желанието от вечността поето,

ще разбереш, че обичаше те досега едно хлапе

 

...единственото му желание да го обичаш бе...

© Мими Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??