Jan 6, 2008, 1:14 AM

Единствено желание

  Poetry » Love
806 0 3

Единствено желание 

Имах аз едно желание.

Изпратих го във вечността.

И едно недоизказано страдание,

и една несбъдната мечта.

 

Аз съдница си бях и адвокат.

Осъдих се и оправдах се тихо.

На смърт обрекох своя свят,

пощадих едно-едничко чувство скрито.

 

Теб да върна пожелах,

но чувам думи "Лека нощ".

Едва тогава осъзнах,

че екзекуторът стои с оголен нож.

 

Време е присъда да се изпълнява,

а в мен гори все още тя,

едничката, която в моя рухнал храм остана,

моят враг, ала и моята сестра.

 

А ножът все по-близо приближава

и пращам аз желанието си във вечността.

Страданието в очите ми угасва,

за миг сме само аз и любовта.

 

Тя е между мен и острието.

Изпращам я по вятъра, при тебе ще я донесе.

Ще те достигне заедно с желанието от вечността поето,

ще разбереш, че обичаше те досега едно хлапе

 

...единственото му желание да го обичаш бе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...