Единствено в очите ти живея
Единствено в очите ти живея,
далеч от струите безбройни на смъртта.
Далеч от сипеи, наследници на суховея
и на застинала в агонията кал.
Пустинни брегове сега сънувам,
отлъчен от кохортата на радостта.
Но лъч-първак в очите ще лудува,
извезан от безкрайноситен талк.
Докосвам те с къдриците на изгрев,
пристанал под прозирнобял воал
на розовеещия хълм поискал
до залез да остане просиял.
Единствено в очите ти живея -
в осанката на твоя силует.
Прогледнал в тях, аз знам, ще оцелея.
Макар и паднал ангел, ще съм пак поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
