31.08.2020 г., 15:55

Единство

543 0 1

линейно погледнати
три от четирите годишни времена

 

пролетта
есента
и зимата

 

са неравноотдалечени
от едно от тях

 

лятото

 

като при това
последното се намира „в карѐ“ спрямо
пролетта и есента
а зимата остава някак си отдалечена
и едва ли не
самотна

 

ала ако
в условията на безтегловност

 

сиреч
когато душата лети

 

ги възкачим
тях
четирите годишни времена
по върховете на
правилна триъгълна пирамида

то всичките те
ще бъдъдат равноотдалечени
едно спрямо друго
и нито пролетта
нито есента
а още по-малко зимата
ще имат основание да изпадат
в състояние на ревност
една към друга
по отношение на единствения си
кавалер

 

лятото

 

а то
от своя страна
не би си позволило
да не обръща еднакво внимание
на своите три спътнички в годишния кръговрат
защото добре знае сказанието за пастира
и ябълката на раздора
с надписа върху нея

 

„НА НАЙ-ХУБАВАТА“

 

ябълка
отключила
сили на разруха

 

(и добре
че
не
на цялата Земя)

 

а и защото
ѐ природата на лятото такава

 

да не наранява
да се свръхраздава
и ощастливява

 

.........................................................................

 

да

живее
е д и н с т в о т о
на четирите годишни времена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...