7.01.2014 г., 21:54

Едмон Дантес

2.1K 0 7

 

 

 

Едмон Дантес поне е имал злато,
а аз единствено характер златен,
сърце горещо, обречено на други
и дарбата да ставам за приятел.

Да бъда съпричастен, да изслушвам,
да съпреживявам неволите поредни,
по цели нощи тревожно да будувам
и да загърбвам своите проблеми.

Но някак уморен се чувствам вече,
дори бих казал и разочарован.
Как ми се иска и аз да се поглезя,
да бъда приласкан и утешаван.

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/08/08/edmon-dantes.1137734

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!!!!!!!!!
  • Ели Тодорова, както обикновено, Уайлд е прав. Благодаря, че намина и ме разбра правилно.
  • Анна, не съм сигурен, че те разбрах много добре, но още като дете бях чул една мисъл, която дълго време не разбирах - "човек обича някого заради грижите, които полага за него"
    А обичаният често проявава неблагодарност, защото се чувства задължен. Обичам да разсъждавам върху човешките взаимоотношения. Писал съм доста в блога.
  • Кети, обичам да помагам и го правя с огромно удоволствие. Не искам награда, само обич. Това ми стига.
  • Разбирам те - и аз се уморих да бъда силна... искам някой да ме приласкае като мокро коте...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...