11.09.2007 г., 19:31 ч.

ЕДНА БЕЗКРАЙНА НОЩ 

  Поезия
1147 0 5

Когато моето сърце само в студеното вибрира
и мисли, като черни сенки ме разяждат -
ела при мен и прегърни ме!

Когато слънцето изгаря със очите си зениците,
вместо да дарява топлина и радост -
ела при мен и прегърни ме!

Когато времето с ръждясалите клещи ме е хванало за гушата
и спомени гърдите задушават -
ела при мен и прегърни ме!

Когато пролетния ден уханен безкрайна зимна нощ чертае
и звездите в облаци изстиват -
ела при мен и прегърни ме!

Когато кучетата  - зли кошмари - на парчета ме разкъсват
и събирам се от нищото -
ела при мен и прегърни ме!

Но знам, че тази болка е родилна
и нощта във утрин чиста ще усъмне -
но ти ела и прегърни ме, а в усмивката ти златна ще съзра
букет от нежни маргаритки!

© Стефан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??