ЕДНА БЕЗКРАЙНА НОЩ
Когато моето сърце само в студеното вибрира
и мисли, като черни сенки ме разяждат -
ела при мен и прегърни ме!
Когато слънцето изгаря със очите си зениците,
вместо да дарява топлина и радост -
ела при мен и прегърни ме!
Когато времето с ръждясалите клещи ме е хванало за гушата
и спомени гърдите задушават -
ела при мен и прегърни ме!
Когато пролетния ден уханен безкрайна зимна нощ чертае
и звездите в облаци изстиват -
ела при мен и прегърни ме!
Когато кучетата - зли кошмари - на парчета ме разкъсват
и събирам се от нищото -
ела при мен и прегърни ме!
Но знам, че тази болка е родилна
и нощта във утрин чиста ще усъмне -
но ти ела и прегърни ме, а в усмивката ти златна ще съзра
букет от нежни маргаритки!
© Стефан All rights reserved.
