Една девойка с борова игличка
ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА
... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал.
Прекрасна ненадейница, слетяла
от несънуван свят! – като че ли.
Нали съм грубиян, ѝ свлякох шала! –
връз ланшна туфа борови игли.
Какво се случи по-нататък, знам ли?
Дано ви го разкаже някой друг.
Под нейните извивки – тъй примамни,
направо бях по-твърд от сърп и чук.
Обаче тя тъй яко ме разнежи
под сенчестия майски небосвод,
че полетях – из хиляди копнежи! –
със нея да живея цял живот.
Тъй мъничка, тъй бяла, тъй добричка! –
и аз под нея – трезвен, благ и тих.
Една девойка с борова игличка! –
за вас написа тоя кратък стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени