Една девойка с борова игличка

ЕДНА ДЕВОЙКА С БОРОВА ИГЛИЧКА

... една девойка с борова игличка
или – с ресниците на своя шал,
брадището ми в миг погъделичка,
доде на сянка кротко бях заспал. 

Прекрасна ненадейница, слетяла
от несънуван свят! – като че ли.
Нали съм грубиян, ѝ свлякох шала! –
връз ланшна туфа борови игли.

Какво се случи по-нататък, знам ли?
Дано ви го разкаже някой друг. 
Под нейните извивки – тъй примамни,
направо бях по-твърд от сърп и чук.

Обаче тя тъй яко ме разнежи 
под сенчестия майски небосвод, 
че полетях – из хиляди копнежи! –
със нея да живея цял живот.

Тъй мъничка, тъй бяла, тъй добричка! –
и аз под нея – трезвен, благ и тих.
Една девойка с борова игличка! –
за вас написа тоя кратък стих.