28.02.2009 г., 9:22 ч.

Една дума 

  Поезия » Друга
717 0 15

Човече, вече не съм тоя.
По-друг ми е характерът.
Не се надвиквам със прибоя.
Не се надбягвам с вятъра.

Не се надлъгвам с месечината.
Взех нещо да забравям.
Ако попитам за причината,
във хор ще викнете: годините!
И може би сте прави.

Аз исках да постигна Смисъла -
и стигнах до децата.
Да вникна исках във Написаното -
стигнах до цитати.

Аз исках да науча колко са
лицата на Добро и Зло.
В две думи да заключа Космоса,
а можело в една: живот.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имате ли издадени стихосбирки? Защото ако нямате, жалко за хората, които няма да могат да се докоснат до тези стихове!
  • Аплодирам!!!
  • Си !!!
  • На един човек да допадне стихчето - пак е нещо.
    А се отзовават толкова много хора!
    Наистина - благодаря. От сърце.
    А за няколкото срички, за които казва Красимир Тенев - сигурно е прав, но...
    Дотам да я докараме, до тия няколко срички. Ще ги накиснем в бира или в ракия - ще омекнат. Обещавам)))
    Бъдете!
  • Силно и мъдро!
    Както винаги...
    Поздрав!
  • Отново си невероятен!
    Пращам поздрави по морския бриз!
  • Поздравления!
  • Чудесно!Просто чудесно!
  • Страхотен си!!!
  • Лицата на Добро и Зло могат да са много.Те са многолики и могат да си сменят маските, в зависимост от гледната точка.Смисълът и причината са
    добри.Има малко пропуски в мелодията.Но няколко срички не са нищо между приятели.
  • Браво!
  • Намерил си секрета! Поздрави!
  • Благодаря ти,Райчо!
  • Прекрасно откровение! Както съм болничка, ми подейства като балсам!
  • Много харесах!!! Поздрав!



Предложения
: ??:??