Една изгубена русалка
Една изгубена русалка
нахлу във мисъл на моряк.
Докосна го на уж... „за малко“,
но в нея той намери бряг.
Нарече този бряг „Надежда“
и с лодката „Една любов“
пътува към косите нежни,
към устните – жадуван плод.
И в тъжни нощи, щом студува
в компания на чаша ром,
той сякаш песните ú чува,
мечтите му са неин дом.
Там, в този дом „Красива обич“,
облян със чиста светлина,
един моряк, щастлив отново,
целува свойта самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
