Една изгубена русалка
Една изгубена русалка
нахлу във мисъл на моряк.
Докосна го на уж... „за малко“,
но в нея той намери бряг.
Нарече този бряг „Надежда“
и с лодката „Една любов“
пътува към косите нежни,
към устните – жадуван плод.
И в тъжни нощи, щом студува
в компания на чаша ром,
той сякаш песните ú чува,
мечтите му са неин дом.
Там, в този дом „Красива обич“,
облян със чиста светлина,
един моряк, щастлив отново,
целува свойта самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Лозова Все права защищены
