May 22, 2012, 8:29 PM

Една изгубена русалка

  Poetry » Love
862 0 7

Една изгубена русалка

нахлу във мисъл на моряк.

Докосна го на уж... „за малко“,

но в нея той намери бряг.

 

Нарече този бряг „Надежда“

и с лодката „Една любов“

пътува към косите нежни,

към устните – жадуван  плод.

 

И в тъжни нощи, щом студува

в компания на чаша ром,

той сякаш песните ú чува,

мечтите му са неин дом.

 

Там, в този дом „Красива обич“,

облян със чиста светлина,

един моряк, щастлив отново,

целува свойта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...