една жена, една неизказана история
Красива, но отровна е змията,
истинска,но покварена душата,
очите с черен силен грим
зелени искри хвърлят,
губят се в кълбото дим!
Една красива чаша от кристал,
диамантен блясък,
алкохолът сладък, но отровен,
в него гадателка ще види
горчив натрапчив спомен!
Едно лице много бледо,
една утроба ражда демон,
един никому ненужен вик,
преграден от наситен весел,
покварен шум!
Едни устни - алени на фона
на мраморен лик,
крещят безмълвно,
целуват само сълзи и
цигарен дим!
Една жена на масата в ъгъла
рони сълзи, но никой
не вижда... едва ли...
на някой му пука,
хората имат чадъри, когато
дъждът ги вали!
Във въздуха се носи натрапчива тъгата,
тя продаде си душата
на ниска жалка цена,
днес съжалява за това!
Дъщеря на Сатаната в облик човешки,
майка и вещица в маркови дрешки,
душите им черни, очите зловещи,
думите силни и грешни!
Една памет се руши,
едно сърце тъжи,
душата се бори със спомени светли,
носят и само болка
и дни във окови сиви, безцветни.
Едно последно сбогом,
един окаян вид,
утрото убива тъмнината,
отива си с него едно момиче
с мраморен лик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
