Една жена се прощава с любовта...
Тъмна нощ се спуска, мрак,
а ти за прошка молиш пак.
Затвори очи, не говори!
Върви си, моля те, прости!
Защо очите парят?
Нима във тях блестят сълзи?
Не-е-е, ти нищо не знаеш,
не знаеш какво значи да те боли.
Защо, когато молех: "Целуни ме",
ти отвръщаше ми:
"Изморен съм! Остави ме!"
А когато плачех от самота,
ти извръщаше в страни глава.
Защо държеше да бъда
красива, нежна и добра,
и да не забелязвам
всяка твоя изневяра?
Е, боли сега, нали?
"Зная, но не плачи!" -
така ми казваше и ти.
Сега ме молиш да простя,
но не ми предлагаш любовта.
Върви си! Ще ми липсваш, не отричам,
но прости, любов...
Аз умея само да обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Георгиева Всички права запазени
