Една жена се прощава с любовта...
Тъмна нощ се спуска, мрак,
а ти за прошка молиш пак.
Затвори очи, не говори!
Върви си, моля те, прости!
Защо очите парят?
Нима във тях блестят сълзи?
Не-е-е, ти нищо не знаеш,
не знаеш какво значи да те боли.
Защо, когато молех: "Целуни ме",
ти отвръщаше ми:
"Изморен съм! Остави ме!"
А когато плачех от самота,
ти извръщаше в страни глава.
Защо държеше да бъда
красива, нежна и добра,
и да не забелязвам
всяка твоя изневяра?
Е, боли сега, нали?
"Зная, но не плачи!" -
така ми казваше и ти.
Сега ме молиш да простя,
но не ми предлагаш любовта.
Върви си! Ще ми липсваш, не отричам,
но прости, любов...
Аз умея само да обичам...
© Диди Георгиева All rights reserved.
