Една жена се прощава с любовта...

Jul 10, 2007, 9:34 AM

Poetry

884 0 3

Тъмна нощ се спуска, мрак,
а ти за прошка молиш пак.
Затвори очи, не говори!
Върви си, моля те, прости!
Защо очите парят?
Нима във тях блестят сълзи?
Не-е-е, ти нищо не знаеш,
не знаеш какво значи да те боли.
Защо, когато молех: "Целуни ме",
ти отвръщаше ми:
"Изморен съм! Остави ме!"
А когато плачех от самота, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една жена се прощава с любовта...

Want to read more?

Random works