Очите ми безизразни и мрачни са сега,
празна е вече дори моята душа,
ти си замина изведнъж от моя живот
и остави ме сама, сякаш да те имам бе порок,
сякаш бе забранено да те обичам,
сякаш бе престъпление името ти да изричам!
Стоя сега със спомените в стаята студена,
отново аз за теб си мисля, дори не съм смутена,
започвам да мечтая за отминалите дни,
макар да знам, че няма да се върнеш ти...
Горещи сълзи от очите ми потичат,
дори и те, дори сълзите теб обичат... ...