Една малка съдба
1. С живота си празен ти търсиш и бродиш.
В душата ти огън гори
и с тази утеха ти тичаш и ходиш -
"Все някак ще спре да боли".
2. Вървиш и усещаш, че гледат звездите,
пронизват те с ужас и сам
пак тръгваш по сивия път на сълзите -
сърцето ти спряло бе там.
3. Всичко се срива, а мракът настъпва,
изтривайки всичко добро.
Душата ти с тягостен вик пак потръпва -
умиращо, старо дърво.
4. А помниш ли - беше щастлив и обичан
животът ти, а пък сега
в спомени плуваш меланхолично,
забравяйки свойта тъга.
5. Сега се оглеждаш - децата играят,
животът върви на шега...
Встрани ти седиш, а очите желаят
една много малка съдба.
6. Но късно е вече, нощта пак се спуска,
навън няма жива душа.
Но блянът остава, умът не напуска
мечтата... за малка съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Петров Всички права запазени
