Vortexa (Васил Петров)
13 23
Mar 26, 2011, 1:39 PM

Една малка съдба 

  Poetry » Love
660 0 3

 

1.  С живота си  празен ти търсиш и бродиш.

В душата ти огън гори

и с тази утеха ти тичаш и ходиш -

"Все някак ще спре да боли".


 

2.  Вървиш и усещаш, че гледат  звездите,

пронизват те с ужас  и  сам

пак тръгваш по сивия път на сълзите -

сърцето ти спряло бе там.

 

 

3. Всичко се срива, а мракът настъпва,

изтривайки всичко добро.

Душата ти с тягостен вик пак потръпва -

умиращо, старо дърво.

 

 

4.  А помниш ли - беше щастлив и обичан

животът ти, а пък сега

в спомени плуваш меланхолично,

забравяйки свойта тъга.

 

 

5.  Сега се оглеждаш - децата играят,

животът върви на шега...

Встрани ти седиш, а очите желаят

една много малка съдба.

 

 

6. Но късно е вече, нощта пак се спуска,

навън няма жива душа.

Но блянът остава, умът не напуска

мечтата... за малка съдба.

© Васил Петров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??