Една малка съдба
1. С живота си празен ти търсиш и бродиш.
В душата ти огън гори
и с тази утеха ти тичаш и ходиш -
"Все някак ще спре да боли".
2. Вървиш и усещаш, че гледат звездите,
пронизват те с ужас и сам
пак тръгваш по сивия път на сълзите -
сърцето ти спряло бе там.
3. Всичко се срива, а мракът настъпва,
изтривайки всичко добро.
Душата ти с тягостен вик пак потръпва -
умиращо, старо дърво.
4. А помниш ли - беше щастлив и обичан
животът ти, а пък сега
в спомени плуваш меланхолично,
забравяйки свойта тъга.
5. Сега се оглеждаш - децата играят,
животът върви на шега...
Встрани ти седиш, а очите желаят
една много малка съдба.
6. Но късно е вече, нощта пак се спуска,
навън няма жива душа.
Но блянът остава, умът не напуска
мечтата... за малка съдба.
© Васил Петров All rights reserved.
