24.09.2015 г., 17:56

Една мечта

554 0 6

                                                                          Една мечта

 

 

Затварям очи и политам

мисълта ми яхнала една мечта

и в полета от високо разчитам

нежните думи подредени в речта.

 

Тихо шепнеш, раздаваш нежност

и вятърът ме докосва вместо тебе,

а моят полет не спира и радост

обсипва душата в синьото небе.

 

И слънцето озрява моите чувства

падащи звезди светят от любовта.

Бог рисува, благославя с изкуство

дарява душата и разнася скръбта.

 

Любовта в слънчеви лъчи се превръща

и простора влюбва се в радостта,

а усмивката сърцето прегръща

устните трепетно напомнят за младостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Нежност .Много добър коментар.Поздрави.
  • Мечтите и любовта са едни от показателите за младостта на духа и душата. Продължавай да мечтаеш и любовта ще дойде заедно с всичко друго включено в мечти ти.
  • Тони, Велин и Васе особено ми е приятно да чета вашите коментари, защото много приятелски сте настроени и това ме радва много. Благодаря Ви приятели.
  • Мечтите рано или късно се сбъдват. Важното е, че искаш да обичаш и да бъдеш обичана. Поздрав!
  • Хората живеят за любовта, а любовта живее в хората!
    Харесах, поздрави!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...