15.10.2010 г., 21:48

Една нестихваща любов

2.1K 0 4

Старите чувства са все още във мен...
Като че ли вчера бе онзи прекрасен, есенен ден...
Когато срещнах те и ти се вгледа в мойте очи...
Аз погледнах твойте и усетих как сърцето ми тупти...
Усмивка на лицето ти се появи...

Виждам те за първи път... а като че ли вечно заедно сме били.
Заговорихме се нещо, спомен нямам за какво...
И продължихме пътя... към моето легло...
Останахме сами във малката, уютна, топла стая.
Какво си мислеше... ( се питах ) не зная!
Какво си мислех аз? Красавица, посетила ме от рая :)

Пуснахме си филм, не помня кой...
Във моя личен филм ти беше главният герой...
Сгуши се във мен... малко срамежливо...
От моя страна, помислих си... това е мило...

Когато от филмчето ни доскуча... ти изправи се едва...
Погледна ми с очите си кафяви... с лека усмивка на уста...
Започнах да прехапвам устни и да се потя...
Как искам да я целуна - това ми беше мисълта...

След това не знам... дали от срам
Попитах те толкова неловко - искаш ли да ме целунеш?
Замислих се, че постъпвам глупаво и осъзнах...
Че само влюбеният човек постъпва така...

Нима се влюбих аз... още на първата ни среща?
Нима се влюбих аз... в момичето, което преди минути срещнах?
Нима се влюбих аз... в сияещото пред мен лице?
Нима се влюбих аз... в малкото ти и пълно с обич сърчице?

- ДА!!

Как се случи... не разбрах...

Ти ми отговори толко сладко... Ами ДА :)
Приближи се и се надвеси внимателно над мен...
Устните ти... доближаваха се до моите...
А те вече тръпнеха в очакване...

Целунахме се... и сякаш ти ме омагьоса.
От този ден... забравих кой съм...
Няма ден, няма час... в който за тебе да не мисля аз.
Каква любов... какъв романс...

Заедно сме вече... почти година...
Но тръпката да съм с теб още я има...

Обичам те... и влюбен съм в теб...
Макар да не ме бива в тъпия словоред...
Все пак, не съм решил да ставам поет...
Искам с няколко реда... просто да кажа...

Че ти за мене си всичко...
И все още е рано... и не мога...
Но един ден... ще дам обет и пред Бога...
Че ще те обичам и ще съм само твой... докато смъртта ни раздели...

Обичам те, Нели
... Обичай ме и ти! ♥



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Развигор Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...