Oct 15, 2010, 9:48 PM

Една нестихваща любов

  Poetry » Love
2.1K 0 4

Старите чувства са все още във мен...
Като че ли вчера бе онзи прекрасен, есенен ден...
Когато срещнах те и ти се вгледа в мойте очи...
Аз погледнах твойте и усетих как сърцето ми тупти...
Усмивка на лицето ти се появи...

Виждам те за първи път... а като че ли вечно заедно сме били.
Заговорихме се нещо, спомен нямам за какво...
И продължихме пътя... към моето легло...
Останахме сами във малката, уютна, топла стая.
Какво си мислеше... ( се питах ) не зная!
Какво си мислех аз? Красавица, посетила ме от рая :)

Пуснахме си филм, не помня кой...
Във моя личен филм ти беше главният герой...
Сгуши се във мен... малко срамежливо...
От моя страна, помислих си... това е мило...

Когато от филмчето ни доскуча... ти изправи се едва...
Погледна ми с очите си кафяви... с лека усмивка на уста...
Започнах да прехапвам устни и да се потя...
Как искам да я целуна - това ми беше мисълта...

След това не знам... дали от срам
Попитах те толкова неловко - искаш ли да ме целунеш?
Замислих се, че постъпвам глупаво и осъзнах...
Че само влюбеният човек постъпва така...

Нима се влюбих аз... още на първата ни среща?
Нима се влюбих аз... в момичето, което преди минути срещнах?
Нима се влюбих аз... в сияещото пред мен лице?
Нима се влюбих аз... в малкото ти и пълно с обич сърчице?

- ДА!!

Как се случи... не разбрах...

Ти ми отговори толко сладко... Ами ДА :)
Приближи се и се надвеси внимателно над мен...
Устните ти... доближаваха се до моите...
А те вече тръпнеха в очакване...

Целунахме се... и сякаш ти ме омагьоса.
От този ден... забравих кой съм...
Няма ден, няма час... в който за тебе да не мисля аз.
Каква любов... какъв романс...

Заедно сме вече... почти година...
Но тръпката да съм с теб още я има...

Обичам те... и влюбен съм в теб...
Макар да не ме бива в тъпия словоред...
Все пак, не съм решил да ставам поет...
Искам с няколко реда... просто да кажа...

Че ти за мене си всичко...
И все още е рано... и не мога...
Но един ден... ще дам обет и пред Бога...
Че ще те обичам и ще съм само твой... докато смъртта ни раздели...

Обичам те, Нели
... Обичай ме и ти! ♥



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Развигор Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....