edelvais (Анна Попова)
119 1168
26.06.2008 г., 23:19 ч.

Една нощ 

  Поезия » Друга
597 0 3
 

Като око на сова ме погледна

дискът на луната бледна.

В прозореца ми окото появи се,

като с пергел очертано, 

сякаш от сребро изковано.

А зад него в купола бездънен -

звезден цвят, необятен,

за човека все още тъй непонятен.

На перваза се облягам,

ръце към Всемира протягам...

Нощ! С красотата си тъй ме омая,

че се почувствах в Рая!

 

 

© Анна Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??