Като око на сова ме погледна
дискът на луната бледна.
В прозореца ми окото появи се,
като с пергел очертано,
сякаш от сребро изковано.
А зад него в купола бездънен -
звезден цвят, необятен,
за човека все още тъй непонятен.
На перваза се облягам,
ръце към Всемира протягам...
Нощ! С красотата си тъй ме омая,
че се почувствах в Рая!
© Анна Попова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
