5.04.2008 г., 11:37 ч.
Една прекрасна муза
Здравейте приятели! Ще си позволя да ви представя една кореспонденция, проведена наскоро в един сайт с една моя добра приятелка (Яни от Варна). Надявам се да усетите и вие духа на музата, която вилнееше между нас! За мен беше вълшебно!
Приятно четене!
........................................
И ще стена: "Вечно теб обичам",
и ще полудявам в твоите ръце,
ще треперим двама във нощта
и със страст ще будим пак нощта,
и луната ще ни гледа строго,
и ще ни завиждат всички много,
не защото сме щастливи двама,
а защото любовта край май няма.
......................................
И аз ще те обичам до полуда -
ще се стапяш, мила, в моите ръце
в себе си аз крия сила луда,
за тебе място пазя в моето сърце!
Само, мила, ми кажи!
Искаш ли да бъдеш моя ти?
.........................................
Но вярата във мене не умря
и тръгнах с нова сила да търся любовта...
Къде, къде е тя?
Може би завинаги умря...
във хората,
но не и в нашите сърца.
.......................................
- Остани, да ти кажа, не мога,
защото ти не си още дошла!
Aла искам те аз без тревога,
ала искам те аз от душа!
Но ръката си мога да сложа,
моята върху твойта ръка!
Любовта си не мога да ти предложа,
защото тя идва сама!
С буен пламък нахлува в сърцето,
на пепел прави горката душа,
ала навеки само остава
болката силна във паметта!
..........................................
Да остана не мога сега.
Не моли ме, защото съм птица
и не виждам небето в очите ти,
а само твоята тъжна душа...
Отлитам към звездни простори
и те чакам с целувката на утринта.
Последвай ме, аз нося Любов, Свобода...
..............................................
Да политна със тебе не мога,
защото нямам като твоите крила!
На разходка във парка те каня,
дано да имаш като моите крака!
Мъка голяма в душата ми няма,
ала буен огън във нея гори!
Цвете откъсвам за милата дама
и смирено те моля, поспри!
............................................
Аз спирам и със страх те поглеждам,
виж, погледни го във моите очи,
ча искам отново със тебе да бъда,
но не мога, не казвай: "Поспри".
..........................................
Цветя ми откъсна,
до мене се спря.
И търсеше нещо.
Но не и крила...
А аз ти говоря -
за любов, свобода.
Самотна отново,
птича душа...
........................................
ПЪТ - наричам аз живота
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря
те, пътищата - нали са за това!
Cрещам се с различни хора,
вглеждам се в техните души,
виждам болка силна и умора,
виждам как животът ги мори!
Cпирам ги и започвам да разпитвам:
колко? за къде? и как?
Oтговарят ми и те с въпроси:
така ли? защо ? и до кога?
И продължават си по пътя боси,
и отговор не мога да им дам!
Но зная, че пътят е само за вървене,
за да стигнеш някъде ти трябва план!
И не искам да живея във небето -
... Хич не ми е до летене!
Подарявам ти и аз сърцето,
или дявол да ме вземе!
........................................................
Дяволът е брат ми, знай,
искаш ли ме - твоя съм до край
и ако любов от мен желаеш,
твоята ти трябва да признаеш
и крилата си ще заменя,
себе си на теб ще доверя...
Ад не ще да те достигне в моя зов,
в него крия само истинска любов!
......................................................
Аз не искам чувства измислени,
аз не искам рефрен просенял,
аз те искам само такава,
каквато и бог би желал!
Аз не искам вечери на свещи,
аз не искам разбити сърца,
аз те искам, истино моя -
смразяваща в мене кръвта!
Аз не искам своите чувства да крия,
аз не искам да бъда лъжец,
аз те искам панически всякога -
макар да не съм светец!
............................................
Ще бъда твоя, вечно твоя
и не на думи и слова,
и само за едно те моля -
не си играй със любовта.
Защото истински те аз обичам
и вярвам сляпо аз във теб,
пред твоята любов сега се вричам,
стопи сърцето ми от лед.
Не съм светица, няма и да бъда,
но ти помни от мен едно -
в живота ми за мен си ти присъда,
присъда, пълна със любов,
така че моля те пази ме
във шепот нежен, в аромат
и моля те без думи не мрази ме,
защото ти за мен си моят свят.
И нека дяволът ме съди,
и нека ангелът кори,
със тебе може да сме луди,
но само в хорските очи.
...........................................
Тази страст със теб деля я,
тази лудост без покой
и дори за миг не ще забравя,
но на сутринта те моля "Стой".
Да загубя любовта ти
аз сега не мога пак,
търся сила във гласа ти,
но усещам слабост чак.
Снощи беше тъй прекрасно -
както никога преди,
снощи беше толкоз страстно -
спри, не си отивай ти.
Още миг при мен постой,
само миг те моля,
в този миг ще съм в покой
без душа и воля.
На леглото ми седни,
нежно погали ме,
с устни ти ме целуни,
шепнещ моето име.
Гледай ме със топлите очи,
с пръсти изгори ме,
всичко лошо премълчи
и ела, люби ме.
Още ден, дори и два,
ти не ме изпускай
искам с тебе във страстта
вечно да препускам...
.....................................................
Когато слънцето залезе
и мрак небето покори,
до леглото ти с цветя ще дойда
и със сълзи на очи!
Устните ти нежно ще целувам,
ще галя твоите ръце,
и косата да милувам,
със разтворено сърце!
Ала не искам да робувам
сляпо аз на любовта,
не искам и да се срамувам
затуй и тача си страстта!
Да обичаш силно не e лесно,
смелост се иска за това,
любима да си имаш е чудесно!
Аз си имам моята жена!
Затуй са тези сълзи в очите,
искам любов и свобода,
но дали ще може да се случи
само със една жена?
.........................................
Ако щастието в мене не намираш,
ти върви си във нощта,
не, за нищо не те спирам -
щом решиш, ще е така.
Но когато в късна вечер
ти, потънал в самота,
спомняш си за всичко вече,
ще е просто прах в съня.
Ако във очите ми не виждаш
тази твоя скъпа свобода,
само ми кажи и мигом
аз от теб ще си вървя,
не желая да те мъча
с моята пагубна любов,
от това какво ли ще получа -
само твоя тъжен зов.
Ако искаш мен и нея,
някак трябва да решиш -
аз ли във сърцето ти тъмнея,
нея ли ще задържиш?
Ако искаш да си с мене,
аз любов ще ти даря,
вечно ще обичам тебе,
ще ти давам любовта,
но ако желаеш нея,
тръгвай тихо, миг не стой,
тъжна песен ще запея
като вълчи тъжен вой.
Бързо, бързо - нямаш време,
трябва вече да решиш,
не желая да съм бреме,
не желая да грешиш...
...............................................
Ти майка ли си на чувства измислени,
или просто мащеха на истински лъжи,
защо правиш нещата безсмислени,
защо душата моя ти като с нож нарани?
Защо не искаш туй, което имам,
защо усилваш моята мъжка суета,
мечтите мои ти ЗАЩО погубваш,
защо погребваш истинските ми неща?
Въпроси много имам аз към тебе,
но отговор аз искам ли, не знам!
О, съдбa моя, мое бреме -
на теб и себе си ще дам!
......................................................
Със сълзи изборa ти чувам,
че искаш ти да си до мен
и във страстта си себе си погубвам,
да бъда вечно в твоя плен.
И нежно устните целувам,
и галя те със нежните коси,
на всяка част от тебе се любувам,
изгарям пак във твоите очи.
И страстно тялото ти милвам,
безпомощно със нокти те дера,
тъгата още повече във себе си усилвам,
но за деня вълшебна е нощта.
Умирам във прегръдките ти топли
и като феникс пак възкръсвам в тях,
нощта е пълна с моите вопли,
за щастие се борих и успях.
Да бъда с теб за мен мечта е,
дори за ден да е това,
но ето, днес си ти до мене
и радостна ридае моята душа.
..................................
Ти моя си, но искам те наяве,
не гостенка в съня ми само,
не погубвай себе си и мене!
Ела при мен за да станем цяло.
И аз ще те целувам нежно -
и аз ще галя твоите коси,
ще се влюбим това е неизбежно
опора в живота ми ще си!
Двама за ръце ще се държим,
и не ще ни никoй раздели,
може двамата да се корим.
Aла никога не се делим!
Когато двама души се обичат,
ако ли някога се разделят,
все по пътища да тичат,
но никога не ще се съберат!
Cърцето за душа копнее,
но виновно ли е то
прошка да поиска, че не смее,
даже да е за добро!
Лягам си с надежда клета,
очи притварям и се моля,
кога ще свърши всичко
И ЩЕ СЕ НАСПЯ НА ВОЛЯ!
.........................................
Ще спиш, любими - обещавам
и аз ще бдя над твоя сън,
понякога дори и ще оставам,
ти отключи ми, нека не стоя навън.
Ще гледам как очи затваряш
и как заспиваш кат дете,
във мене всичко ще прогаряш
и болката във мене ще расте.
Но аз ще плача тихичко до тебе,
ще бдя безсънна в твойта нощ
и изморена ще примигвам денем,
ще търся в устните ти тази мощ,
но ти не ще да помниш нищо,
ни мойта ласка, нито пък нощта,
ще мислиш, че сега за мен си нищо
и че със теб си е играл сънят.
Но пак ще дойда утре - обещавам,
и пак ще бдя над твоя сън,
и пак да си до мен, ще се надявам,
и пак те моля - нека не стоя отвън.
...............................................
О... най-любима мила моя,
не ще те оставя да стоиш навън,
бог май има свойта воля
да не свършва моят чуден сън!
Помня как в стаята ми влезе,
тихичко до леглото ми дойде,
като ангел от небето слезе
и остана в моето изстрадало сърце!
Това за мене беше първото пробуждане, което
от радост се събуждам, а не от гняв,
до себе си усетих любовта, която
блян за мене беше в този свят!
Но моля маските си да свалим
и с тебе да се спогодим,
да не пишем вече за любов
и да отправим двама зов
към всички влюбени в света
да почитат любовта
и не във обич да се вричат
а силно те да се обичат
та когато настигне ги беда
никой,никой да не може
да развали тяхното семейно ложе!
защото любовта е болка знаем,
болка сладка и си траем!
Да, тя е като цвете!
... поливаш ли го, то ухае,
но оставиш ли го ти на студ,
ще му се радва някой друг!
............................................
Маската свалила съм отдавна -
ще бъда аз докрай на тебе вярна,
топли със силна обич моето сърце,
защото то без тебе ще умре.
И нека всички се обичат,
и нека празни думи не изричат,
доказвайте вий вашата любов,
това към вас е моят зов.
А ние с тебе ще живеем,
един за друг и утре ще копнеем,
и ще играем пак на таз игра
и тъй - до края на света.
И моля те, не ме оставяй ти,
играта с мене да играеш продължи,
ще бъде много интересно,
понякога и даже неуместно,
но ще се забавляваме така,
докато ядосва се светът!
...........................................
Истина, да те наричам -
и в любов да ти се вричам,
знай, лъжа ще е голяма,
ще да стане яка дама!
Да играем ми отправяш зов,
а ми говориш за любов!
С любовта не се играе,
трябва всеки да го знае!
Че който възползва се от нея смее
и лъжи в сърцето ти посее!
Ще жъне не слава и добро,
а само сълзи от стореното зло!
Затуи и моля те прости
и за обич ти не ме моли!
Имам вече любима добра,
на нея се врича моята душа!
А със тебе да бъда другар
за мене щастие е божи дар!
И играта ний ще продължим,
но моля те да не грешим,
за всички тъй ще е добре,
ако огънят във нас замре!
И не ще ядосва се светът,
че добре ни е така!
.........................................
Във песен талантa ти желаех да изпея,
но нотите не са ми страст - ти знаеш,
а стиховете, май че ги владея
и някой исках да опиша - ти ще го познаеш!
Приятел ми е той, и то голям,
и стихове творим със него двама,
туй стихче кратко искам да му дам -
той скъп ми е, това не е измама.
Аз мисля, че и той ме тъй цени,
но нищо аз със сигурност не зная,
обичам всички негови творби,
защото словото му води ме във рая.
Аз чакам отговорa ти сега,
кой ще да е тоз приятел мой?
И ако с някой нещо трябва да деля,
аз знам, че пак ще бъде ТОЙ.
.................................................................................
Приятелко любима, пак ме изненада!
И сърцето ми сега тупти в несвяст!
За мене ти си най-голямата награда.
Дано подарък мога да ти бъда и аз!
Ако ми изпееш песен - ти, моя любима,
то таз мелодия вече аз познавам, знам,
тя оставя болка силна и незабравима
Такава, аз не искам, няма да ти дам!
Затуй не пея нежни песни за сърцето,
а прави, груби стихове редя за битието,
и с наведена глава моля те прости ми,
че са толкоз простовати моите рими!
Покланям се пред теб и ти благодаря,
че даваш ми във този огън да горя!
В приятелят ти верен с много страст
може да се препознавам -
но мисля, че това съм аз!
...........................................................
Ах, римата ми пак я разгада!
Приятелят любим... позна го!
Ти, както винаги, приятелю, успя
без помощ... заслужаваш си награда.
И нека този стих да бъде тя,
обвитa във шарена хартия
със панделка на хиляди цветя,
подарък, който с думи ще увия.
Приятелю, ценя те много
аз нямам думи даже да го изразя,
но ще ти кажа нещо без тревога -
приятелю, за тебе, ако трябва, ще умра.
Аз имам нещо ценно за подарък
и пазя го във моето сърце.
Аз имам нещо истинско като подарък
и пазя го във моите ръце.
И днес в краката твои коленича,
благодаря, че приятелство ми даде ти,
от този ден светът и мен обича,
приятелю, благодаря ти, че си ТИ!
Приятно четене!
........................................
И ще стена: "Вечно теб обичам",
и ще полудявам в твоите ръце,
ще треперим двама във нощта
и със страст ще будим пак нощта,
и луната ще ни гледа строго,
и ще ни завиждат всички много,
не защото сме щастливи двама,
а защото любовта край май няма.
......................................
И аз ще те обичам до полуда -
ще се стапяш, мила, в моите ръце
в себе си аз крия сила луда,
за тебе място пазя в моето сърце!
Само, мила, ми кажи!
Искаш ли да бъдеш моя ти?
.........................................
Но вярата във мене не умря
и тръгнах с нова сила да търся любовта...
Къде, къде е тя?
Може би завинаги умря...
във хората,
но не и в нашите сърца.
.......................................
- Остани, да ти кажа, не мога,
защото ти не си още дошла!
Aла искам те аз без тревога,
ала искам те аз от душа!
Но ръката си мога да сложа,
моята върху твойта ръка!
Любовта си не мога да ти предложа,
защото тя идва сама!
С буен пламък нахлува в сърцето,
на пепел прави горката душа,
ала навеки само остава
болката силна във паметта!
..........................................
Да остана не мога сега.
Не моли ме, защото съм птица
и не виждам небето в очите ти,
а само твоята тъжна душа...
Отлитам към звездни простори
и те чакам с целувката на утринта.
Последвай ме, аз нося Любов, Свобода...
..............................................
Да политна със тебе не мога,
защото нямам като твоите крила!
На разходка във парка те каня,
дано да имаш като моите крака!
Мъка голяма в душата ми няма,
ала буен огън във нея гори!
Цвете откъсвам за милата дама
и смирено те моля, поспри!
............................................
Аз спирам и със страх те поглеждам,
виж, погледни го във моите очи,
ча искам отново със тебе да бъда,
но не мога, не казвай: "Поспри".
..........................................
Цветя ми откъсна,
до мене се спря.
И търсеше нещо.
Но не и крила...
А аз ти говоря -
за любов, свобода.
Самотна отново,
птича душа...
........................................
ПЪТ - наричам аз живота
и гордо по него си вървя,
препъвам се и ставам без да споря
те, пътищата - нали са за това!
Cрещам се с различни хора,
вглеждам се в техните души,
виждам болка силна и умора,
виждам как животът ги мори!
Cпирам ги и започвам да разпитвам:
колко? за къде? и как?
Oтговарят ми и те с въпроси:
така ли? защо ? и до кога?
И продължават си по пътя боси,
и отговор не мога да им дам!
Но зная, че пътят е само за вървене,
за да стигнеш някъде ти трябва план!
И не искам да живея във небето -
... Хич не ми е до летене!
Подарявам ти и аз сърцето,
или дявол да ме вземе!
........................................................
Дяволът е брат ми, знай,
искаш ли ме - твоя съм до край
и ако любов от мен желаеш,
твоята ти трябва да признаеш
и крилата си ще заменя,
себе си на теб ще доверя...
Ад не ще да те достигне в моя зов,
в него крия само истинска любов!
......................................................
Аз не искам чувства измислени,
аз не искам рефрен просенял,
аз те искам само такава,
каквато и бог би желал!
Аз не искам вечери на свещи,
аз не искам разбити сърца,
аз те искам, истино моя -
смразяваща в мене кръвта!
Аз не искам своите чувства да крия,
аз не искам да бъда лъжец,
аз те искам панически всякога -
макар да не съм светец!
............................................
Ще бъда твоя, вечно твоя
и не на думи и слова,
и само за едно те моля -
не си играй със любовта.
Защото истински те аз обичам
и вярвам сляпо аз във теб,
пред твоята любов сега се вричам,
стопи сърцето ми от лед.
Не съм светица, няма и да бъда,
но ти помни от мен едно -
в живота ми за мен си ти присъда,
присъда, пълна със любов,
така че моля те пази ме
във шепот нежен, в аромат
и моля те без думи не мрази ме,
защото ти за мен си моят свят.
И нека дяволът ме съди,
и нека ангелът кори,
със тебе може да сме луди,
но само в хорските очи.
...........................................
Тази страст със теб деля я,
тази лудост без покой
и дори за миг не ще забравя,
но на сутринта те моля "Стой".
Да загубя любовта ти
аз сега не мога пак,
търся сила във гласа ти,
но усещам слабост чак.
Снощи беше тъй прекрасно -
както никога преди,
снощи беше толкоз страстно -
спри, не си отивай ти.
Още миг при мен постой,
само миг те моля,
в този миг ще съм в покой
без душа и воля.
На леглото ми седни,
нежно погали ме,
с устни ти ме целуни,
шепнещ моето име.
Гледай ме със топлите очи,
с пръсти изгори ме,
всичко лошо премълчи
и ела, люби ме.
Още ден, дори и два,
ти не ме изпускай
искам с тебе във страстта
вечно да препускам...
.....................................................
Когато слънцето залезе
и мрак небето покори,
до леглото ти с цветя ще дойда
и със сълзи на очи!
Устните ти нежно ще целувам,
ще галя твоите ръце,
и косата да милувам,
със разтворено сърце!
Ала не искам да робувам
сляпо аз на любовта,
не искам и да се срамувам
затуй и тача си страстта!
Да обичаш силно не e лесно,
смелост се иска за това,
любима да си имаш е чудесно!
Аз си имам моята жена!
Затуй са тези сълзи в очите,
искам любов и свобода,
но дали ще може да се случи
само със една жена?
.........................................
Ако щастието в мене не намираш,
ти върви си във нощта,
не, за нищо не те спирам -
щом решиш, ще е така.
Но когато в късна вечер
ти, потънал в самота,
спомняш си за всичко вече,
ще е просто прах в съня.
Ако във очите ми не виждаш
тази твоя скъпа свобода,
само ми кажи и мигом
аз от теб ще си вървя,
не желая да те мъча
с моята пагубна любов,
от това какво ли ще получа -
само твоя тъжен зов.
Ако искаш мен и нея,
някак трябва да решиш -
аз ли във сърцето ти тъмнея,
нея ли ще задържиш?
Ако искаш да си с мене,
аз любов ще ти даря,
вечно ще обичам тебе,
ще ти давам любовта,
но ако желаеш нея,
тръгвай тихо, миг не стой,
тъжна песен ще запея
като вълчи тъжен вой.
Бързо, бързо - нямаш време,
трябва вече да решиш,
не желая да съм бреме,
не желая да грешиш...
...............................................
Ти майка ли си на чувства измислени,
или просто мащеха на истински лъжи,
защо правиш нещата безсмислени,
защо душата моя ти като с нож нарани?
Защо не искаш туй, което имам,
защо усилваш моята мъжка суета,
мечтите мои ти ЗАЩО погубваш,
защо погребваш истинските ми неща?
Въпроси много имам аз към тебе,
но отговор аз искам ли, не знам!
О, съдбa моя, мое бреме -
на теб и себе си ще дам!
......................................................
Със сълзи изборa ти чувам,
че искаш ти да си до мен
и във страстта си себе си погубвам,
да бъда вечно в твоя плен.
И нежно устните целувам,
и галя те със нежните коси,
на всяка част от тебе се любувам,
изгарям пак във твоите очи.
И страстно тялото ти милвам,
безпомощно със нокти те дера,
тъгата още повече във себе си усилвам,
но за деня вълшебна е нощта.
Умирам във прегръдките ти топли
и като феникс пак възкръсвам в тях,
нощта е пълна с моите вопли,
за щастие се борих и успях.
Да бъда с теб за мен мечта е,
дори за ден да е това,
но ето, днес си ти до мене
и радостна ридае моята душа.
..................................
Ти моя си, но искам те наяве,
не гостенка в съня ми само,
не погубвай себе си и мене!
Ела при мен за да станем цяло.
И аз ще те целувам нежно -
и аз ще галя твоите коси,
ще се влюбим това е неизбежно
опора в живота ми ще си!
Двама за ръце ще се държим,
и не ще ни никoй раздели,
може двамата да се корим.
Aла никога не се делим!
Когато двама души се обичат,
ако ли някога се разделят,
все по пътища да тичат,
но никога не ще се съберат!
Cърцето за душа копнее,
но виновно ли е то
прошка да поиска, че не смее,
даже да е за добро!
Лягам си с надежда клета,
очи притварям и се моля,
кога ще свърши всичко
И ЩЕ СЕ НАСПЯ НА ВОЛЯ!
.........................................
Ще спиш, любими - обещавам
и аз ще бдя над твоя сън,
понякога дори и ще оставам,
ти отключи ми, нека не стоя навън.
Ще гледам как очи затваряш
и как заспиваш кат дете,
във мене всичко ще прогаряш
и болката във мене ще расте.
Но аз ще плача тихичко до тебе,
ще бдя безсънна в твойта нощ
и изморена ще примигвам денем,
ще търся в устните ти тази мощ,
но ти не ще да помниш нищо,
ни мойта ласка, нито пък нощта,
ще мислиш, че сега за мен си нищо
и че със теб си е играл сънят.
Но пак ще дойда утре - обещавам,
и пак ще бдя над твоя сън,
и пак да си до мен, ще се надявам,
и пак те моля - нека не стоя отвън.
...............................................
О... най-любима мила моя,
не ще те оставя да стоиш навън,
бог май има свойта воля
да не свършва моят чуден сън!
Помня как в стаята ми влезе,
тихичко до леглото ми дойде,
като ангел от небето слезе
и остана в моето изстрадало сърце!
Това за мене беше първото пробуждане, което
от радост се събуждам, а не от гняв,
до себе си усетих любовта, която
блян за мене беше в този свят!
Но моля маските си да свалим
и с тебе да се спогодим,
да не пишем вече за любов
и да отправим двама зов
към всички влюбени в света
да почитат любовта
и не във обич да се вричат
а силно те да се обичат
та когато настигне ги беда
никой,никой да не може
да развали тяхното семейно ложе!
защото любовта е болка знаем,
болка сладка и си траем!
Да, тя е като цвете!
... поливаш ли го, то ухае,
но оставиш ли го ти на студ,
ще му се радва някой друг!
............................................
Маската свалила съм отдавна -
ще бъда аз докрай на тебе вярна,
топли със силна обич моето сърце,
защото то без тебе ще умре.
И нека всички се обичат,
и нека празни думи не изричат,
доказвайте вий вашата любов,
това към вас е моят зов.
А ние с тебе ще живеем,
един за друг и утре ще копнеем,
и ще играем пак на таз игра
и тъй - до края на света.
И моля те, не ме оставяй ти,
играта с мене да играеш продължи,
ще бъде много интересно,
понякога и даже неуместно,
но ще се забавляваме така,
докато ядосва се светът!
...........................................
Истина, да те наричам -
и в любов да ти се вричам,
знай, лъжа ще е голяма,
ще да стане яка дама!
Да играем ми отправяш зов,
а ми говориш за любов!
С любовта не се играе,
трябва всеки да го знае!
Че който възползва се от нея смее
и лъжи в сърцето ти посее!
Ще жъне не слава и добро,
а само сълзи от стореното зло!
Затуи и моля те прости
и за обич ти не ме моли!
Имам вече любима добра,
на нея се врича моята душа!
А със тебе да бъда другар
за мене щастие е божи дар!
И играта ний ще продължим,
но моля те да не грешим,
за всички тъй ще е добре,
ако огънят във нас замре!
И не ще ядосва се светът,
че добре ни е така!
.........................................
Във песен талантa ти желаех да изпея,
но нотите не са ми страст - ти знаеш,
а стиховете, май че ги владея
и някой исках да опиша - ти ще го познаеш!
Приятел ми е той, и то голям,
и стихове творим със него двама,
туй стихче кратко искам да му дам -
той скъп ми е, това не е измама.
Аз мисля, че и той ме тъй цени,
но нищо аз със сигурност не зная,
обичам всички негови творби,
защото словото му води ме във рая.
Аз чакам отговорa ти сега,
кой ще да е тоз приятел мой?
И ако с някой нещо трябва да деля,
аз знам, че пак ще бъде ТОЙ.
.................................................................................
Приятелко любима, пак ме изненада!
И сърцето ми сега тупти в несвяст!
За мене ти си най-голямата награда.
Дано подарък мога да ти бъда и аз!
Ако ми изпееш песен - ти, моя любима,
то таз мелодия вече аз познавам, знам,
тя оставя болка силна и незабравима
Такава, аз не искам, няма да ти дам!
Затуй не пея нежни песни за сърцето,
а прави, груби стихове редя за битието,
и с наведена глава моля те прости ми,
че са толкоз простовати моите рими!
Покланям се пред теб и ти благодаря,
че даваш ми във този огън да горя!
В приятелят ти верен с много страст
може да се препознавам -
но мисля, че това съм аз!
...........................................................
Ах, римата ми пак я разгада!
Приятелят любим... позна го!
Ти, както винаги, приятелю, успя
без помощ... заслужаваш си награда.
И нека този стих да бъде тя,
обвитa във шарена хартия
със панделка на хиляди цветя,
подарък, който с думи ще увия.
Приятелю, ценя те много
аз нямам думи даже да го изразя,
но ще ти кажа нещо без тревога -
приятелю, за тебе, ако трябва, ще умра.
Аз имам нещо ценно за подарък
и пазя го във моето сърце.
Аз имам нещо истинско като подарък
и пазя го във моите ръце.
И днес в краката твои коленича,
благодаря, че приятелство ми даде ти,
от този ден светът и мен обича,
приятелю, благодаря ти, че си ТИ!
© Димитър Митрев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Мите, много те обичам да знаеш! Искам да ти благодаря, защото първо отдавна не ги бях чела тези рими и после те без теб нямаше да съществуват! Благодаря ти, че си моя муза!
-
Изключително поетично! Много ми хареса, даже ме развълнува! Поздрав
-
Два пъти го прочетох и имам желание още 100 пъти да го прочета!!!Много истинско,много чувствено...прекрасно е!!!!!поздравявам Ви!
-
Та това си е цяла книга...!!!
Бая време отне...но е хубаво!
Браво и на двама ви! -
Възхищавам се на поетичното съдружие на двама много талантливи творци! Получила се е прекрасна творба. Аплодисменти!
-
Аплодисменти,Димитър!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
