Една роза

7.03.2008 г., 7:07 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 6

756 0 7

Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки,
листа покриха старите следи.
Изгубиха се. Само звуци леки
нашепват тихо: „Тук са били."
Върху клавишите роза вехне,
от цвете превръща се в кинжал.
За мен остави я, когато бяхме...
Прободи ме с нея, без капка жал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

"Живот на 360 градуса"
Не можеш самотата да излъжеш

Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...
Метаморфоза

Върхът, небето, после е безкраят... Готическата яснота огледала се в мумиите на мечтите. Тук няма пт...
Различен...

Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...

Още произведения »