Една роза
Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки,
листа покриха старите следи.
Изгубиха се. Само звуци леки
нашепват тихо: „Тук са били."
Върху клавишите роза вехне,
от цвете превръща се в кинжал.
За мен остави я, когато бяхме...
Прободи ме с нея, без капка жал.
07.03.2008г
(цикъл "Бяло перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
,но не като нея бодлива
!!!
