Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
7.03.2008 г., 7:07 ч.

Една роза 

  Поезия » Друга
682 0 7

Проглушава дълго мълчание,
от тежестта на липсата боли.
Дере отвътре остро стенание.
Пиесата е недописана. Нали?
Заличени са прежните пътеки,
листа покриха старите следи.
Изгубиха се. Само звуци леки
нашепват тихо: „Тук са били."
Върху клавишите роза вехне,
от цвете превръща се в кинжал.

За мен остави я, когато бяхме...
Прободи ме с нея, без капка жал.

07.03.2008г

(цикъл "Бяло перо")

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??