Една съдба
Една съдба
Една е моята съдба...
Една да страдам аз сама...
И моята душа, и тя,
да стене вечно във нощта...
Поредна нощ прегърнал ме е мрака,
поредна нощ едно дете заплака...
И ето, пак потънала в нощта,
ридая ей така...
Кажи ми ти сега,
мога ли да забравя моята съдба?
Защо трябва да съм аз добра,
след като съм напълно сама?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Събева Всички права запазени
И аз мн пъти съм се чувствала така и съм си задавала този въпрос, но може би едва сега и аз си отговорих, чрез твоя стих, за което благодаря!