15.04.2008 г., 10:05

Една съдба

939 0 2

Една съдба

Една е моята съдба...

Една да страдам аз сама...

И моята душа, и тя,

да стене вечно във нощта...

Поредна нощ прегърнал ме е мрака,

поредна нощ едно дете заплака...

И ето, пак потънала в нощта,

ридая ей така...

Кажи ми ти сега,

мога ли да забравя моята съдба?

Защо трябва да съм аз добра,

след като съм напълно сама?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Събева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо трябва да съм аз добра,
    след като съм напълно сама?

    И аз това се питам...и може би трябва да сме добри единствено към хора които си заслужават
  • Защо трябва да съм аз добра,
    след като съм напълно сама?

    Защото някой ден ще срещнеш човека, който ще се влюби в добротата ти и ще разбереш, че си е заслужавало И аз мн пъти съм се чувствала така и съм си задавала този въпрос, но може би едва сега и аз си отговорих, чрез твоя стих, за което благодаря!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...