Една съдба
Една съдба
Една е моята съдба...
Една да страдам аз сама...
И моята душа, и тя,
да стене вечно във нощта...
Поредна нощ прегърнал ме е мрака,
поредна нощ едно дете заплака...
И ето, пак потънала в нощта,
ридая ей така...
Кажи ми ти сега,
мога ли да забравя моята съдба?
Защо трябва да съм аз добра,
след като съм напълно сама?
© Галина Събева All rights reserved.
И аз мн пъти съм се чувствала така и съм си задавала този въпрос, но може би едва сега и аз си отговорих, чрез твоя стих, за което благодаря!