Една сълза
сълза събрала болка, страх, тъга...
Отрони се и падна на тревата,
сля се със росата...
Отрони се една сълза...
безкрайно чиста и сама...
Сълзичка мъничка и свята...
изгуби се сред светлината...
И така си капеха сълзите,
а със тях се губеха мечтите.
Скриваха се нейде сред росата...
изчезваха... топяха се в тъгата...
Тъжно бе момичето красиво,
седеше на тревата...
капеха сълзите...
проклинаше мечтите...
Изгуби тя една любов несретна...
отхвърлена, отчаяна, сама...
Спомни си за целувка сетна...
възкръснала в съня...
И пак отрони се сълза...
и падна на тревата...
събрала болка, страх, тъга...
една последна, истинска сълза...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.